Пневмококовите заболявания са симптоматични инфекции, причинени от бактерията Streptococcus pneumoniae (S. pneumoniae), обикновено наричана пневмококи. Терминът инвазивна пневмококова болест (IPD), се използва за по-тежки пневмококови инфекции, като сепсис, менингит и др.
Пневмококовите инфекции са основните причини за заболеваемостта и смъртността от заразни болести в Европа, и в световен мащаб, като най-голяма е тежестта на заболяванията при малките деца и възрастните хора. Голяма част от пневмококовите инфекции са ваксинопредотвратими.
Streptococcus pneumoniae е често срещана причина за отит на средното ухо (заболяването често се предхожда от вирусна инфекция на дихателните пътища), синузит, конюнктивит и пневмония, в допълнение към причиняването на по-тежки заболявания като менингит, остеомиелит и сепсис.
Други по-редки инфекции, причинени от S. pneumoniae, включват периорбитален целулит, остеомиелит, ендокардит, перикардит, перитонит, пиогенен артрит, инфекции на меките тъкани и неонатална септицемия.
Клиничните признаци и симптоми не позволяват пневмококовите инфекции да бъдат разграничени от други бактериални инфекции при липса на лабораторни изследвания.
Конюнктивитът е характерно остра и безболезнена инфекция, придружена от сърбеж. При конюнктивата има гнойно, понякога обилно отделяне. Инфекцията често е самоограничаваща се, но може да се наложи локално антибиотично лечение.
Streptococcus pneumoniae е най-честата причина за придобита бактериална пневмонияв обществото. Пневмококовата пневмония често се предхожда от вирусна инфекция на дихателните пътища и обикновено се проявява рязко, с втрисане и висока температура, често последвани от продуктивна кашлица и плевритна болка. Плевралният излив е най-честото усложнение на пневмококовата пневмония. Белодробните абсцеси и перикардита в резултат на локално разширение на белодробната инфекция са сравнително редки, но добре познати усложнения на пневмококовата пневмония.
Streptococcus pneumoniae е най-честата причина за бактериален менингит при възрастните хора. Инвазията на менингита обикновено е чрез кръвния поток, но може да е резултат от директно влизане след фрактура на черепа. Представянето може да бъде остро или подостро с треска, раздразнителност, объркване и гърчове. Признаците на менингит често са видни и пациентите могат да се представят с фокални неврологични дефицити и парализа на черепните нерви. Коефициентът на смъртност при случаите достига 10-30%, а пневмококовият менингит е свързан с по-висок риск както от смърт, така и от трайно увреждане, отколкото други бактериални менингити.
Сепсисът се отнася до клиничните, системни прояви на тежка инфекция и е свързан с тахикардия, ниско кръвно налягане и циркулаторен колапс.
Streptococcus pneumoniae е често срещана причина за остеомиелит (инфекция на костите) с или без съседна ставна инфекция, но по-рядка причина за инфекции на меките тъкани.
