Просто няма начин поне 5% от хората, случайно дочули или прочели "мухата Цеце" да не смятат, че това е анимационен персонаж или герой от детска книжка. Цифрата дори изглежда занижена - словосъчетанието е толкова характерно, че асоциациите са неизбежни. И с това изчерпваме всичко забавно по темата - мухата цеце (с малко "ц") всъщност е основен преносител на зараза, причинила десетки хиляди смъртни случаи: африканска трипанозомоза!
Африканската трипанозомоза, известна и като "сънна болест" е паразитна инфекция, засягаща тревопасни животни и хора. Причинител на болестта е вид едноклетъчен паразит - Tripanosoma brucei, а негов основен преносител са мухите от род Glossina - официалното наименование на вече познатите ни цеце, които, между другото, са кръвосмучещи.
Науката познава три подвида на паразита - Tripanosoma brucei brucei, който причинява сънна болест при домашни и диви животни, Tripanosoma brucei gambiense и Tripanosoma brucei rhodesiense, които са причина за заболяването при хората. Трите подвида са практически еднакви: плоски, вретенообразни червеи с дължина между 13 и 35 микрометра и ширина 1. 5 – 3. 5 микрометра, плуващи по кръвоносната система на гостоприемника посредством разположена по протежение на тялото им вълнообразна, полупрозрачна мембрана.
На две разновидности, според причинителя, се дели и самото заболяване - заразата, дължаща се на Tripanosoma brucei gambiense, е наречена "гамбийска", или западноафриканска сънна болест, а когато причинител е Tripanosoma brucei rhodesiense, е налице родезийската, или източноафриканска разновидност. Основна опасност за хората е паразитът Tripanosoma brucei gambiense - човекът се явява негов основен гостоприемник, докато Tripanosoma brucei rhodesiense се заселва в човешкия организъм по-скоро случайно. Паразитите попадат в човешкия организъм след ухапване от муха цеце, която преди това е пила кръв от заразен организъм - обикновено антилопа или домашна и дива свиня.
С гамбийската разновидност на болестта човек може да се "сдобие" най-често около водоеми и брегове на реки, а с родезийската - в саваните и в райони с наскоро изсечени тропически гори.
Паразитът, причиняващ родезийската разновидност на болестта, бива пренасян най-често от Glossina morsitans, а гамбийският му събрат - от Glossina palpalis. Мухите цеце обаче не са единствен вариант за заразяване - паразитът може да се разпространи и при кръвопреливане, а също и по трансплацентарен път - от организма на майката към плода.
Симптоми и протичане на африканската трипанозомоза
Първото, което се забелязва, ако паразитът е проникнал в организма посредством ухапване от муха цеце, е отокът от самото ухапване - почти безболезнена и леко сърбяща подутина, която изчезва сама до десетина дни. Това обаче всъщност е първият, т.нар. хемато-лимфен стадий на заразата: след кратък престой в тъканите около ухапването паразитите нахлуват в циркулиращите течности на организма и се разпространяват навсякъде. Т.е., вече е налице генерализирана паразитемия. Симптоматиката на хемато-лимфния стадий се изразява в повишена температура, главоболие и увеличение на лимфните възли. При някои пациенти се наблюдава и появата на обриви, засягащи гърба, гърдите или крайниците.
След хемато-лимфния стадий следва менингоенцефалитният стадий, или същинската сънна болест!
В терминалния стадий в централната нервна система настъпват патологични изменения, подобни на тези при хроничен менингоенцефалит. Налице са сериозни клинични прояви, включващи обездвижване на врата, парези, парализи, нарушения в координацията, проблеми с ходенето, тремор, сетивни нарушения, апатия и прогресираща сънливост - което е и причината за името на болестта. Често срещани усложнения са острият миокардит и изливите в перикардната, плевралната или коремната кухини. Ако не се лекува, заболяването води до смърт в рамките на една до три години.
Какво е лечението на африканската трипанозомоза?
Медикаментите, поразяващи причинителите на Африканска трипанозомоза, са пентамидин, сурамин, нифуртимокс и меларсопрол. В курса на лечение се използват и четирите препарата, като пентамидин и сурамин се прилагат в първия стадий, а във втория - нигуртимокс в комбинация с ефлорнитин (който принципно има друго предназначение). Препаратите от този клас са силно токсични и имат множество нежелани странични ефекти и противопоказания.
Особено рисков е меларсопролът - този препарат има ефект срещу всички подвидове Tripanosoma brucei, но употребата му бива максимално избягвана и се прилага само в случаи на родезийската разновидност на заразата. Симптомите, съспътстващи паразитната инфекция, се третират със съответните медикаменти - антипиретици, обезболяващи и т.н.
История на сънната болест
Първата документирана епидемия от африканска трипанозомоза избухва през 1896 г., поразявайки Уганда и басейна на река Конго, и продължава до 1906 г. Паразитът, причиняващ заболяването, и преносителят на заразата са открити години след началото на епидемията - около 1903 г., като заслугата за това е на сър Дейвид Брус - шотландец по произход, патолог и микробиолог по призвание, който, освен откривател на африканската трипанозомоза, е и виден изследовател на малтийската треска, наречена по-късно в негова чест "бруцелоза".
Първото медикаментозно средство срещу заразата е разработено от Пол Ерлих - германец, виден химик и имунолог, и японецът д-р Киоши Шига - който, скромно, е просто откривател на бактерия, поразила 91 000 души през 1897 г. в Япония, и нарчена по-късно на негово име: Shigella dysenteriae. С това откритие д-р Шига, между другото, си спечелва световна слава. Медикаментът, предназначен да лекува африканската трипанозомоза обаче, не носи слава на създателите си - базираният на арсен препарат, наречен "атоксил", е въведен в медицинската практика през 1910 г., при което бързо става ясно, че поразява не само паразита - около 82 % третираните с атоксил пациенти ослепяват.
По един или друг начин обаче епидемията от сънна болест отшумява - за да се завърне отново през 1920 година, отново в Африка. Цивилизованият свят реагира подобаващо, изпраща мобилни медицински бригади в засегнатите райони и се заема сериозно да изследва хората там. Изучаването на болестта и изобщо активната дейност "на терен" продължават до 1965 г., когато, в резултат на всичко постигнато, епидемията е вече минало, а заразата е на практика победена.
След този успех екипите са разформировани, на изследователската дейност е сложен официален край, и, разбира се, само 5 години по-късно сънната болест се завръща триумфално с нова епидемия, след което поддържа стабилен растеж чак до 1998 г. От края на 20 век до наши дни разпространението на заболяването бележи спад, но заразата все още се появява редовно в някои райони на Африка. Документираните случаи към момента са 30 000, но броят на населението в риск е доста по-впечатляващ - около 70 000 000 души, разпределени в 36 държави.
Африканската трипанозомоза е в поддържания от Световната здравна организация списък с пренебрегвани болести. Случаи на заразата в България не са документирани.
