Честотата на посещенията на тоалетната по голяма нужда варира от човек на човек. Някои хора могат да я посещават до три пъти на ден, докато други имат само по няколко движения на червата седмично.
Ако обаче посещенията са по-малко от три пъти седмично, можем да говорим за запек. Състоянието се появява, когато дебелото черво абсорбира твърде много вода или мускулите се свиват твърде бавно или лошо, което означава, че изпражненията се движат твърде бавно през храносмилателната система. Когато изпражненията загубят прекалено много вода, се втвърдяват. Ако седят в дебелото черво в продължение на три дни или повече, движенията им стават още по-трудни и това допълнително забавя преминаването.
Има много различни причини за появата на запек освен липсата на фибри и дехидратация.
Така например хипотиреоидизмът може да доведе до състоянието. Активната щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм) може да доведе до забавяне на метаболитните процеси. Колкото по-бавна е системата, толкова по-дълго храносмилателното съдържание трябва да се абсорбира от дебелото черво, което води не само до намаляване на честотата на изпражненията, но и до по-твърди изпражнения.
Някои медикаменти могат да имат като страничен ефект запек. Честите виновници сред тях са антидепресантите, антитревожни лекарства, лекарства за киселини, обезболяващи и лекарства за кръвно налягане.
Лошите тоалетни навици също могат да са виновни за появата на запек. Някои изследвания показват, че хората, които използват тоалетна на определени интервали от време и не се борят с желанието да се изходят, обикновено имат по-редовни движения на червата. Ако човек не се отдава на повика на природата, когато той се появи, е много по-вероятно да страда от запек.
Според проучване от 2014 г. около един на всеки трима диабетици страда от запек. Когато имате диабет, увреждането на нервите засяга цялото ви тяло с течение на времето. Когато тези увреждания засягат червата, движенията им се забавят и се стига до по-слабо ректално усещане.
Прекаляването с разхлабителни също може да доведе до запек. Ако тези лекарствени средства се ползват прекалено дълго време, нервните клетки, които освобождават химикали, казващи дебелото черво, че е време за преместване на изпражненията, се изчерпват. Това води от нуждата от взимане на по-големи дози.
Цикълът завършва с това, че тези лекарства спират да работят. Още един проблем е, че когато престанат да работят другите прости мерки, които човек би могъл да опита. Има по-малка вероятност да са ефективни, защото стимулиращите неврони, които се активират от лаксативите, вече са мъртви.
