Няма човек на света, който понякога да не се гневи. Всички се ядосваме поради една или друга причина в определени моменти от живота си. Най-важно е да не таим гнева в себе си и да не го потискаме твърде продължително време.
Разбира се, това не означава да избухваме в гневни изблици непрекъснато. Нито пък да действаме безразсъдно под влияние на яда си.
Това също би ни донесло множество негативни последствия. Но е добре да намерим начин да освобождаваме гнева по безопасен и благоприятен за всички начин, защото така ще запазим здравето си по-добро за по-дълъг период от време.
А какво може да ни донесе продължителното потискане и задържане на гнева? Купища неприятни неща. На първо място – психическо напрежение, което може да се прояви като агресивност, изнервеност, силна раздразнителност, емоционална нестабилност. Всичко това вреди на нас, но и на хората, които ни заобикалят.
Поради това се влошават социалните контакти и семейните взаимоотношения. Психическият дисбаланс се отразява и на работния процес, което води до множество проблеми. Сред тях са ниска производителност, конфликти с колегите, грешки по време на работа и редица други.
Често неизразеният гняв прераства в обида, в разочарование и неудовлетворение. Тогава човек е склонен да обвинява целия свят за неговото неблагополучие. Представете си само колко лошо е това! Не по-малко деструктивен е и вариантът, когато човек насочи обвиненията към самия себе си.
Това има категорично саморазрушително въздействие върху организма като цяло. Той става силно самокритичен и безкомпромисен към собствената си личност. Това на по-късен етап може да доведе до тежка депресия, до поведение на саморазрушение, до самонараняване – физическо и психическо, както и до мисли за самоубийство.
Изследванията показват, че задържаният гняв дава сериозно отражение и на физическо ниво. Тялото също страда, като в случая се засягат някои конкретни органи и системи. Знае се, че при потискан яд и гняв най-уязвима е храносмилателната система, жлъчката и черният дроб.
Хората, които изпитват подобни емоции, могат да се оплакват от болки в областта на стомаха и дясното подребрие, чести жлъчни кризи, тежест в жлъчката и черния дроб.
Тъй като гневът е изключително силно и разрушително само по себе си чувство, неговото потискане има също толкова разрушителни последствия за тялото. Затова, когато задържането на гнева продължава прекалено дълго – с години, е много вероятно да се стигне и до онкологично заболяване.
Връзката между тялото и психиката е двупосочна и постоянна. Затова никак не е чудно, че страда тялото в резултат на проблеми от емоционално естество.
