Аденовирусната инфекция при хората се причинява от аденовируси (лат. Adenoviridae), които са широко разпространени и причиняват 5-10% от всички вирусни заболявания. Повечето серотипи на аденовирусите водят до инфекции на горните дихателни пътища. Също така аденовирусите често са причина за конюнктивит, тонзилит, отит, а аденовирусите от 40 и 41 серотип могат да причинят гастроентерит.
Причинителите са вируси от род Mastadenovirus с големина 60–90 нм; известни са около 80 разновидности. При човешката патология най-голямо значение имат серотипите 3, 4, 7, 8, 14 и 21. Те са относително стабилни във външната среда, деактивират се само при нагряване до 56 ° С и се третират с хлорамин и фенолни разтвори. Аденовирусите се възпроизвеждат добре в човешката и животинската тъканна култура.
Аденовирусните инфекции се характеризират с висока телесна температура, възпаление на лигавиците на дихателните пътища и очите, както и увеличаване на подлигавичната мембрана и лимфни възли. Инфекцията е силно заразна.
Източникът на зараза с аденовируси са заболелите хора и в допълнение носителите, тоест онези хора, които вече нямат симптоми на заболяването и се възстановяват. Трябва да се отбележи, че аденовирусите са доста „упорити“: те запазват способността да заразят до 50 дни, а понякога и по-дълго. Учените отбелязват също, че животните могат да бъдат носители на аденовируси, подобни на човешките, и днес активното изследване в тази област продължава.
Има два основни механизма за предаване на вируса:
Въздушен. Вирусът се отделя в храчката и слузта на пациента при кашлица и кихане. За да избегнете инфекция, важно е да спазвате правилата за лична хигиена, както и да провеждате редовно мокро почистване на стаята.
Орално-фекален. Или още чрез немити ръце. По този начин вирусът може да се предава още един месец и половина, след като човек забележи първите симптоми. Обикновено се наблюдава орално-фекално предаване на стомашната форма на аденовирусна инфекция.
Има няколко варианта за освобождаване от аденовирус. Един от тях е термичната обработка, защото вирусът умира при температура над 50 градуса. Можете също така да „изчистите” стаята, в която е имало болен с ултравиолетова светлина или с дезинфектанти, съдържащи хлор.
Инкубационният период на аденовирусната инфекция е от 2 до 12 дни, но най-често продължава 5-7 дни. Трябва да се отбележи, че децата на възраст от 6 месеца до 5 години са най-чувствителни към ефектите на аденовирусите. До шест месеца децата имат вроден имунитет, предаван от майката. След 5 години техните собствени защитни механизми се развиват. Но възрастовата разлика между тях е най-уязвимото време.
Важно е да запомните, че болестта рядко придобива характер на пандемия, но лесно се разпространява в групи, особено при деца. През зимата учениците и децата, които посещават детска градина, се нуждаят от повишено внимание. Също така обществените басейни често служат като източник на инфекция: при нарушение на правилата за дезинфекция на водата посетителите на басейните лесно се заразяват с аденовирус, който причинява конюнктивит.
Видове инфекции с аденовируси
- ОРВИ при деца с тежка температура;
- ОРВИ при възрастни;
- вирусна пневмония;
- остра аденовирусна ангина (развива се при деца, особено през лятото след къпане);
- остър конюнктивит;
- епидемичен кератоконюнктивит (главно при възрастни);
- чревни инфекции;
- възпаление на лимфните възли на коремната кухина (мезаденит).
Симптоми на аденовирусна инфекция
Като вид остра респираторна вирусна инфекция, аденовирусната инфекция започва по същия начин като грипа. Температура, втрисане, подути лимфни възли, болки в гърлото, редица други катарални проявления (т.е. микровъзпаление на лигавицата на горните дихателни пътища), сълзене, хрема - списъкът на симптомите наподобява общо описание на остра респираторна вирусна инфекия. Въпреки това, аденовирусната инфекция има свои собствени характеристики.
Характерните признаци на аденовирусна инфекция са:
- температура от 37. 5 °С до 39 °С, която в повечето случаи бързо намалява;
- летаргия, слабост, главоболие;
- изпотяване и болки в гърлото, особено при преглъщане, бързо проявление на катарални поражения от първите дни на заболяването;
- запушване и обилни секрети от носа;
- кашлица (първоначално суха, а на 3-4-ия ден мокра с отделяне на храчки), подуване на сливиците и гнойни налепи по тях;
- умерено подуване на лигавиците;
- сълзене, подуване на клепачите, болка в очите и понякога гной;
- нарушения на съня, обща слабост, летаргия, бледност, повишена раздразнителност;
- болка в пъпа, понякога има повръщане и диария;
- увеличение на размера на шийните лимфни възли.
Имайки предвид, че аденовирусните инфекции принадлежат към острите респираторни вирусни инфекции, мнозина приемат проявите им като грип. Фактът, че сме изправени точно пред аденовирус, най-често се оказва от конюнктивитът, който придружава болестта в повечето случаи. Очите са болезнени, зачервени, има сълзене, има усещане за пясък в очите. И двете очи могат да имат симптоми, или само едното - зависи от индивидуалния характер на хода на заболяването.
Втората отличителна черта на аденовирусната инфекция е, че периодът на интоксикация продължава само 1-2 дни, докато неприятните симптоми (гадене, главоболие, слабост и други) с грипа могат да продължат до 7 дни или повече.
Третата разлика между аденовирус и други вирусни инфекции е продължителността и естеството на треската. Температурата при аденовирусна инфекция може да се повиши през първия ден до 38 ° C, но не остава висока за дълго. Ако при грипа треската продължава няколко дни, а температурата достига 39-40 ° С, то при аденовирус изтощителната треска е доста рядка.
Най-типичните прояви на аденовирусна инфекция са:
- конюнктивит - възпаление на лигавицата на очите;
- кератоконюнктивит - суха лигавица на очите, усещане за болка в очите;
- ринофарингит - възпаление на носната лигавица и фаринкса;
- ринофарингобронхит - при възпаление на лигавиците на дихателните пътища се добавя възпаление на бронхите;
- ринофаринготонзилит - увреждане на лигавиците на дихателните пътища е придружено от възпаление на сливиците;
- мезентериален лимфаденит - възпаление на лимфните възли на корема.
При децата аденовирусът има свои собствени, по-изразени прояви. Тъй като новородените имат остатъчен имунитет към вируса, заболяването им се проявява при ниска температура, конюнктивитът се наблюдава рядко и лимфните възли не се увеличават. Децата през първата си година от живота често развиват пневмония: под въздействието на аденовирус белите дробове на детето стават по-податливи на бактериални патогени на това сериозно заболяване.
Пневмонията се придружава от хрипове, детето може да изпита гърчове, задух и повръщане. Възпаление на белите дробове може да започне и при възрастните. Разликата е, че при децата усложнението се развива рязко и внезапно, а при възрастен пациент усложнението се проявява на около 3-5 дни заболяване.
Също така за децата в по-голяма степен, отколкото за възрастните, са характерни чревните прояви на заболяването: изпражненията са умерено чести, в тях може да има следи от слуз. В някои случаи пациентите имат на силната коремна болка, която може да се обърка с атака на апендицит.
Диагностика на аденовирусна инфекция
- физически преглед и събиране на анамнеза на база симптоми;
- изолиране на патогена: изследва се материал – секрети от носа, фаринкса, конюнктивата и др.;
- откриване на вирусни антигени в клетките чрез микроскопия;
- при усложнения може да се назначи кръвна картина, образна диагностика на белите дробове и др.
Лечение на аденовирусна инфекция
Едни и същи симптоми могат да бъдат признаци на различни заболявания и болестта не може да протича по учебник. Не се опитвайте сами да се лекувате - консултирайте се с лекар.
На практика няма специфично лечение за аденовирусните инфекции. Аденовирусната инфекция преминава сама по себе си, като на практика няма усложнения. Лечението е симптоматично. Препоръчва се почивка за легло за периода с повишена телесна температура, приемане на много течности. Може да се назначат противовирусни лекарства.
При температури над 38 градуса се предписват температуропонижаващи средства. Аспиринът не се препоръчва. Противокашлечни и отхрачващи лекарства се предписват при наличие на кашлица. При засягане на очите след консултация с офталмолог се изписват локални мехлеми.
При необходимост се преминава към лечение с антибиотична терапия, ако има заплаха от усложнения и съпътстваща бактериална инфекция. Хоспитализацията обикновено се изисква само в случай на усложнения или ако състоянието на пациента (обикновено за малки деца) предизвиква сериозно безпокойство.
Превенция на аденовирусна инфекция
Превенцията е използването на ваксини. Използват се живи ваксини срещу аденовируси тип 4 и 7, покрити с капсула, която предпазва от храносмилането в червата и намалява честотата на острите респираторни вирусни инфекции.
Спазването на правилата за лична и обществена хигиена е от голямо значение за превенция на заразяването и ограничаването на разпространението на вирусите.
