Инсулинът е основен хормон, който контролира нивата на кръвната захар. Той се произвежда в панкреаса и помага за преместването на захарта от кръвта в клетките ви за съхранение. Когато клетките са устойчиви на инсулин, те не могат да го използват ефективно, оставяйки кръвната захар висока.
Когато панкреасът усети висока кръвна захар, той произвежда повече инсулин, за да преодолее съпротивлението и да намали кръвната захар. С течение на времето това може да изтощи клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин, което е често срещано при диабет тип 2. Също така, продължителната висока кръвна захар може да увреди нервите и органите.
Човек е най-изложен на риск от инсулинова резистентност, ако има предиабет или фамилна анамнеза за диабет тип 2, както и ако има наднормено тегло или затлъстяване.
Инсулиновата чувствителност се отнася до това колко отзивчиви са клетките към инсулина. Подобряването на чувствителността към инсулин може да помогне да се намалят инсулиновата резистентност и рискът от много заболявания, включително диабет.
Освен с помощта на медицината, има и естествени, подкрепени от науката начини за повишаване на чувствителността към инсулин.
Така например добрият сън е важен за здравето. За разлика от това, липсата на сън може да бъде вредна и да увеличи риска от инфекции, сърдечни заболявания и диабет тип 2. Няколко проучвания също свързват лошия сън с намалената чувствителност към инсулин.
Получаването на само четири часа сън за една нощ намалява инсулиновата чувствителност и способността да се регулира кръвната захар в сравнение с осем часа и половина сън. За щастие, наваксването на загубения сън може да промени ефекта от лошия сън върху инсулиновата резистентност.
Редовните упражнения са един от най-добрите начини за повишаване на инсулиновата чувствителност. Те помагат за придвижването на захарта в мускулите за съхранение и насърчават незабавното повишаване на чувствителността към инсулин, което продължава 2–48 часа, в зависимост от упражненията. Докато аеробните и силовите тренировки повишават инсулиновата чувствителност, комбинирането и на двете изглежда най-ефективно, сочат повечето проучвания.
Стресът влияе върху способността на тялото да регулира кръвната захар. Той насърчава тялото да премине в режим „бий се или бягай“, който стимулира производството на хормони на стреса като кортизол и глюкагон. Те разграждат гликогена, форма на складирана захар, до глюкоза, която влиза в кръвта, за да може тялото да я използва като бърз източник на енергия.
За съжаление, продължаващият стрес поддържа нивата на хормона на стреса високи, стимулирайки разграждането на хранителните вещества и повишавайки кръвната захар. Хормоните на стреса също правят тялото по-устойчиво на инсулин. Това предотвратява съхраняването на хранителни вещества и ги прави по-достъпни в кръвта, за да се използват за енергия. Всъщност много проучвания са установили, че високите нива на хормоните на стреса намаляват инсулиновата чувствителност.
Наднорменото тегло, особено в областта на корема, намалява инсулиновата чувствителност и увеличава риска от диабет тип 2. Коремните мазнини могат да направят това по много начини, като например да произвеждат хормони, които насърчават инсулиновата резистентност в мускулите и черния дроб.
Много проучвания подкрепят връзката между по-големи количества коремни мазнини и по-ниска инсулинова чувствителност. За щастие, отслабването е ефективен начин да загубите мазнините по корема и да увеличите чувствителността към инсулин. Това може също да намали риска от диабет тип 2, ако имате предиабет.
Фибрите могат да бъдат разделени на две категории – разтворими и неразтворими. Неразтворимите фибри действат най-вече като средство, което помага на изпражненията да се движат през червата.
Разтворимите фибри са отговорни за понижаване на холестерола и намаляване на апетита. Няколко проучвания са открили връзка между приема на разтворими фибри и повишената чувствителност към инсулин.
Разтворимите фибри също помагат да се хранят добрите бактерии в червата, които са свързани с повишена чувствителност към инсулин. Храните, богати на разтворими фибри, включват бобови растения, овесени ядки, ленено семе, зеленчуци като брюкселско зеле и плодове като портокали.
