Инсулинът е единствения хормон, който понижава и регулира нивата на глюкоза в кръвта. Произвежда се от задстомашната жлеза - панкреас. Той подпомага усвояването на глюкозата от клетките на черния дроб, където тя се съхранява под формата на гликоген.
Когато настъпи недоимък на глюкоза, се нарушава метаболизма на въглехидратите. Тогава захарта, която влиза в тялото с храната, се абсорбира от кръвта. При увреждане на клетките процесът на синтез на инсулина се нарушава. Дефицитът на инсулин води до развитие на захарен диабет.
Диабетът се установява с повишените нива на кръвна захар, наречени хипергликемия, чувство на слабост, глад, нарушения в съдовата система. Повишените нива на захар в кръвта, както и намалените нива, известни като хипогликемия, са опасни състояния, които могат да доведат до кома, а понякога и до смърт.
За да се предотвратят такива опасности се преминава на инсулинова терапия. При това лечение самоконтролът е от изключително значение. Постоянното измерване на кръвната захар е задължително, а ако инжекцията инсулин не помага, се налага болнично лечение.
Прекомерният прием на инсулин е опасен и се получава при използване на инсулин от здрав човек, обикновено при културисти, които трупат мускулна маса. Ако е избрана доза, която не е правилна за отделния случай, също се получава предозиране, както и ако се инжектира неправилно.
Предозирането с инсулин е опасно състояние, което изисква незабавна реакция, тъй като може да бъде последвано от инсулт или инфаркт, както и кома. Повишаването на кръвната захар се постига най-добре чрез някаква храна, съдържаща бързи захари - бонбони, шоколад, бисквити или просто малко захар. Своевременното приемане на глюкоза е начинът да се излезе от опасното за живота състояние.
За хората, които страдат от диабет, глюкомерът е задължителен предмет, с който се следят нивата на захарта, спазването на диетата и следването на ежедневната рутина са начините да се избегнат екстремни състояния.
Предозирането с инсулин е състояние, което рядко води до смърт, но изисква незабавни действия от засегнатия или от хората около него. При припадък е необходимо незабавно инжектиране на инсулин, а това предполага той винаги да бъде на разположение. Храненето с леки въглехидрати в много от случаите се оказва достатъчно, за да се избегне по-сериозно състояние.
