По въпроса за устната хигиена мненията на стоматолозите и еколозите коренно се различават. Последните винаги са смятали агресивната човешка намеса в която и да е екосистема за опасна и вредна.
Например да се мият зъбите след ядене си е направо кощунство, обида за готвача. Цялото кулинарно удоволствие, ароматът на подправки и пикантерии се заменя с острия мирис на ментол и стипчиво пощипване по езика. Космите на четката грубо и безцеремонно отстраняват хранителните остатъци и налепи по зъбите, които зъболекарите презрително наричат зъбна плака.
А какво всъщност представлява плаката? Това е много интересна отворена екосистема, съставена от биологични отпадъци и микроорганизми, които водят интензивен обменен живот. В един милиграм току-що натрупани налепи се развъждат бързо около пет милиарда микроорганизми.
Рагледани под микроскоп те са много красиви - златисти, зеленикави, непрекъснато мърдащи насам-натам. Между безобидните се разхождат и доста болестотворни бактерии и бацили, за които топлата и влажна среда в устата си е направо рай, където те очакват своя час.
Топчести, спирални и камшичести микробчета се вихрят в лудешки купон, докато плаката е млада, но животът е кратък - смъртта им идва след дни. Малките телца започват да се разлагат и да отделят токсини, киселини, отпадъци и умирайки бавно, се утаяват във вид на зъбен камък.
Той, като миниатюрен жълто-кафяв коралов риф с хиляди отворчета, канали и галерии, запълва здраво зъбните подмоли, а от гниенето започват да се отделят сернисти изпарения, характерни за отходните ями, но една ароматна дъвка обикновено маскира този ефект.
Лактобацилите, едни измежду многото хранещи се със захар микробчета, преработват лакомствата си в млечна киселина, която прояжда красиви, къдрави дупчици в зъбните структури, а стоматолозите си позволяват да ги наричат с грозната дума кариеси.
Вече стабилизираната плака е експанзивна и ревнива, като жена на средна възраст. Иска зъба само за себе си и се стреми да го обгърне отвсякъде. Срещайки по пътя си венеца, тя започва да го дразни с киселините си, да го боде със зъбния си камък, докато той стане виненочервен от обида и възмутено кървящ отстъпи територията си. Оголва се коренът зъбен, но на това място веднага в радостен танц се настаняват нови, млади и буйни микробчета, а историята се повтаря, докато зъбите изпадат. Такъв е законът на естеството.
След като научихте всичко това и разбрахте, какъв красив живот кипи във вашата уста, нима ще посегнете да го унищожите? Ще размажете с четката тази микровселена от милиарди беззащитни създания? ! Та вие сте просто убийци!
Всъщност кой кого убива?
