Белодробният застой представлява болестно състояние, при което се наблюдава остро или хронично нарушение в оттичането на кръвта към лявото предсърдие. При белодробният застой се наблюдава прекомерно напълване с кръв на белия дроб и бронхиалните съдове.
Причини за белодробен застой
Белодробният застой е причинен от митрални пороци и левостранна сърдечна недостатъчност. При наличие на левостранна сърдечна недостатъчност левият вентрикул не успява да изтласка намиращата се в него кръв. Това причинява покачване на диастолното налягане, което от своя страна пък причинява повишаване на налягането в лявото предсърдие.
Покаченото налягане в предсърдието е основна причина за настъпващото разширение в неговата стена. Така под формата на компесаторна реакция се разрастват т.нар. миокардни сфинктери, намиращи се в устията на белодробните вени. Разширението пречи на повишаване на налягането в тях.
Само когато налягането в лявото предсърдие се увеличи над 2.67 кРа възникналата пречка може да се превъзмогне и кръвта в белодробните вени се повишава. Това е механизмът на развитие на застойна хиперемия в белите дробове.
Симптоми при белодробен застой
Няколко са основните симптоми, които могат да подскажат за наличие на белодробен застой. Една от първите прояви на състоянието е поява на суха кашлица.
Друг много често срещан симптом е диспнеята (задух). Дишането на болния е по-учестено и задълбочено, защото той не е спобен да си поеме нормално въздух.
Белодробният застой причинява тежък задух, появяващ се през нощта. Този вид задух е познат като пароксизмална нощна диспнея и се наблюдава при хоризонтално положение на тялото в леглото.
Други симптоми на белодробния задух са хрипове и други странни звуци при дишане, отделяне на слузести храчки. Болният от белодробен застой има бледа кожа и се поти прекалено много.
Диагностициране на белодробен застой
За да се постави диагнозата белодробен застой е необходимо да се направи консултация със специалист. Лекарят се запознава с оплакванията на пациента и назначава рентгенова снимка.
След това се прави оценка на уголемяването на хилусите. Възможно е да се назначат и други изследвания и тестове, които да потвърдят диагнозата.
Лечение на белодробен застой
Лечението на белодробния застой е сложен процес, изискващ разработването на комплексна програма. Лекарят определя до какво степен пациентът трябва да бъде подложен на покой. В повечето случаи обаче само се препоръчва ограничаване на физическото натоварване и повишено внимание.
Сред задължителните мерки, които трябва да се спазят, е намаляване или пълно спиране на тютюнопушенето, тъй като този вреден навик влияе изключително зле на състоянието.
Възможно е белодробният застой да е свързан със затлъстяване, така че специалистите съветват за сваляне на излишните килограми чрез спазване на здравословен хранителен режим.
С цел отслабване може да се прави и умерено физическо натоварване. В менюто трябва присъстват предимно пресни плодове и зеленчуци, хубаво е да се избягват мазните, тежките и пържените храни. Употребата на сол се намалява и то – драстично.
Диуретиците са от огромно значение при белодробния застой. Ако застоят не е твърде тежък се назначават тиазидни диуретици, а в по-тежките случаи се пият бримкови диуретици.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
