Заболяванията на щитовидната жлеза представляват болестни състояния, които обхващат щитовидната жлеза – най-голямата ендокринна жлеза с вътрешна секреция. Заболяванията на щитовидната жлеза са причинени от най-различни фактори, а проявите им са разнообразни.
Щитовидната жлеза е малък орган с форма на пеперуда, разположен в предната част на шията. Има две части – лява и дясна, съединени помежду си с тесен своеобразен провлак. Основната функция на щитовидната жлеза е да произвежда хормони – калцитонин, тироксин и трийодтиронин. Благодарение на важната си фунция, щитовидната жлеза влияе върху растежа, развитието и метаболизма на човека, което на практика означава, че тя е огромно значение за здравословно състояние.
Причини за заболявания на щитовидната жлеза
Много са въздействията, които могат да окажат неблагоприятен ефект върху нормалната дейност на жлезата. Най-често това са автоимунни заболявания, грешки в храненето, възпаления, инфекции, травми, продължителен стрес, дефицит на йод в храната, пребививане в т.нар. ендемичен район (зона с бедна на йод почва), прием на някои видове лекарства, злоупотреба с храни, които влшлават усвояването на йода или пък влияят върху продукцията на щитовидните хормони.
Представителите на женския пол са многократно по-засегнати, като утежняващ фактор за наличие на заболяване на щитовидната жлеза е наличие на роднина с подобен проблем.
Видове заболявания на щитовидната жлеза
Хипотиреоидизъм – това е едно от най-често срещаните заболявания на щитовидната жлеза. При него щитовидната жлеза не изпълнява пълноценно функцията си, като количеството на произведените тиреоидни хормони е твърде малко. Главната причина за появата на хипотиреоидизъм е автоимунно нарушение в организма. Тежката форма на хипотиреоидизма е позната като микседем.
Други възможни причини за намалената функция на жлезата са продължителен контакт с литиеви препарати и радиоактивен йод, както и операция в областта на щитовидната жлеза. Симптомите му са подпухване на очите, запек, пресипнал и дори глух глас, обилна менструация, вагинална сухота, засилено окосмяване в областта на гърдите, корема и лицето. Ако хипотиреоидизмът не се лекува, може да се появят редица тежки усложнения – анемия, артрит, подагра, миома, поликистозни яйчници, ниска телесна температура, сърдечна недостатъчност.
Хипертиреоидизъм – при това заболяване се наблюдава хиперфункция на щитовидната жлеза, в резултат на което количеството на произведения тиреоиден хормон е твърде голямо. Характеризира се с нервност и прекалено бърз метаболизъм.
Гуша – това е другата много често срещана болест, засягаща щитовидната жлеза. При нея се има видимо увеличение на жлезата. Може да се получи както при хипотиреоидизъм, така хипертиреоидизъм. Понякога щитовидната жлеза нараства до такива размери, че започва да пречи на дишането и преглъщането.
Рак на щитовидната жлеза – това е злокачествено заболяване, което обаче се среща сравнително рядко. Причините за възникване на този вид рак не са уточнени, но е доказано, че сериозен рисков фактор е излагането на йонизираща радиация.
Рентгеново лечение в областта на шията, врата или горната част на гърдния кош също може да е провокиращ фактор. Йодният дефицит се разглежда като потенциален рисков фактор. Роднина с такъв вид и наличие на предишно заболяване на жлезата също се споменават.
Възли на щитовидната жлеза – могат да са доброкачествени или злокачествени. По-голямата част от възлите не причиняват симптоми, но някои от тях могат да станат изключително големи и да причинт изпъкването на шията. Големите възли пък могат да причинят трудности при дишане, затруднения при преглъщане, стягане в шията.
Някои от възлите причинят свръхпроизводство на тироксина. Високите нива на този щитовиден хормон могат да причинят симптоми като неравномерен и ускорен пулс, прекомерна нервност и внезапно отслабване.
Симптоми при заболявания на щитовидната жлеза
Симптомите при различните заболявания на щитовидната жлеза се различават. Много често жлезата се увличава и става видимо с просто око. При по-голямото увеличаване на щитовидната жлеза се стига до засягане на близки нерви и лимфни съдове. Болните страдат от затруднено дишане и задух, трудно преглъщане (дисфагия), главоболие и промяна в гласа.
В много от случаите заболяванията на щитовидната жлеза протичат безсимптомно. Ако се развие хипофункция на жлезата симптомите са натрупване на килограми, депресивни периоди, запек и забавяне на чревното движение, повишена чувствителност към студа, сънливост, апатия.
При хиперфункцията на жлезата има цялостно увеличаване на метаболизма, диария, безсъние, тремор, често изпотяване, намаляване на телесното тегло на фона на повишен апетит, емоционална нестабилност.
Развитие на заболяване на щитовидната жлеза в ранна детска възраст крие сериозни рискове от забавяне в психическото и физическото развитие, изоставане в растежа.
Диагностициране на заболявания на щитовидната жлеза
Диагностицирането на различните заболявания на щитовидната жлеза се извършва с помощта на различни методики.
На първо място пациентът бива разпитван за оплакванията му, дали има роднини с подобни заболявания, наличие на заболявания, хранителни навици, прием на медикаменти. Следва физикален преглед с внимателно опипване на жлезата, прави се и рентгенография.
Назначава се пълна кръвна картина, изследват се щитовидните хормони, като с много висока диагностична стойност е излседването на тиреостимулиращия хормон (TSH). При съмнение за рак се прави биопсия, след което взетият материал се изследва.
Лечение на заболявания на щитовидната жлеза
Терапията се изразява в изготвянето на индивидуален план и подход за лечение на всеки конкретен пациент, тъй като всяко едно заболяване има свои особености. Изборът на лечение трябва да е съобразено с възрастта и нуждите на човека, наличието на заболявания, прием на лекарства и др.
Прилагат се определени медикаменти, които да компенсират увеличените/намалените хормони в жлезата. Понякога се налага и оперативно лечение.
Трябва да се ограничат вредните навици (алкохол, тютюнопушене), а при хипотиреоидизъм и други проблеми, свързани с йоден дефицит, се прилага диета с увеличаване на приема на йод.
При някои проблеми се прилагат кортикостероиди, антиботици (ако има налична инфекция), лаксативни препарати, антидиарични средства, обезболяващи и аналгетици.
Когато приложената медикаментозна терапия не даде ефект, може да се стигне до оперативна интервенция. Понякога се премахва част от жлезата, а в по-тежките случаи се прави тотална тиреоидектомия.
Манипулацията обаче може да причини усложнения – кървене, инфекция, засягане на паращитовидни жлези и др. При някои от заболяванията на щитовидната жлеза се налага доживотна терапия с хормони.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
Коментари