"Аптека под краката" понякога така се нарича флората на Земята. Това е така, защото повечето растения съдържат ценни биологично активни вещества, които могат да повлияят на човешкото здраве.
Ето и един медицински анекдот, който обяснява много неща: Пациентът се оплаква на лекаря от кашлица. Лекарят нарежда:
2000 г. пр.н.е. - Ето, изяж този корен.
1000 г. след н.е. - Тези корени са вещерство, прочети тази молитва.
1850 г. - Тези молитви са глупаво суеверие, изпий този еликсир.
1940 г. - Тези елексири са шарлатанство, вземи това хапче.
1985 г. - Тези хапчета са неефективни, вземи този антибиотик.
2000 г. - Този антибиотик е от синтетичен произход. Вземи този корен.
Поглед в историята
Колко старо е билколечението (или фитотерапията по модерному) е трудно да се каже. Ако смятаме, че буквално стъпваме върху лекарства, можем да приемем, че лечението с билки е на същата възраст като човечеството. Ясно е, че в праисторическите времена не е имало справочници и електронни бази данни, а знанията са натрупани благодарение на опит и принципа проба-грешка. Тази информация се е предавала от уста на уста, от поколение на поколение, много преди да се появи писмеността.
Първите записи, дошли до нас, са от древните шумери, преди около 7000 години. Сред плочите, открити от археолозите, са били медицински рецептурници, рецепти, съдържащи дафинов лист, кимион и мащерка. Първият учебник по билкарство, който е дело на лекари от Древен Китай, включва 365 различни растения и няколкостотин рецепти за тяхното използване, датира от 2700 г. пр. н.е.
Известният египетски папирус от 1550 г.пр.н.е., съдържа "Книга за приготвяне на лекарства за всички части на тялото". Около 900 различни рецепти са описани в тази древна египетска фармакопея. Египтяните използвали лук, мак, фурми, алое, нарове, грозде, папирус. Някои рецепти съдържат до 37 компонента.
Големите лекари от античността - Хипократ и Гален допринасят за развитието на "растителната медицина". Работата на древноримския военен лекар Диоскорида Педания „De Materia Medica“ (За медицинската материя), създадена през I век, е била справочна книга на лекарите за следващите 500 години. Тя съдържа систематични описания на над 600 лечебни растения.
Българските традиции в билкарството датират още от времето на древните траки, както се съди по много археологически разкопки. Славяните и прабългарите дообогатяват лечителското изкуство, намерени са данни, че използват за лечение растения като ела, бряст, липа, върба, явор, бреза, дрян, пелин, шипка, глог, жълт кантарион, хрян, чемерика, бръшлян.
Първите писмени данни са от времето на цар Борис I. Климент познавал средновековната медицина и сам се занимавал с лечение. Той написва "Слово за светите лечители Козма и Дамян", от което може да се съди за прилаганата дотогава медицина. Известни лечители на десети век са Иван Рилски, Гавраил Лесновски, Йоахим Осоговски.
През 11-12 век по нашите земи е живял и лечителят Евстатий, който оставил недовършен ръкопис за различни болести и лекарства. Богомилите допринасят много за развитие на лечителството.
В средновековна България специалисти в областта на лечението били предимно служителите на религията. Освен тях с лечение се занимавали и народните лечители, които използвали богатия си житейски опит и знанията, унаследени от старите култури и предавани от уста на уста.
По време на Османската империя с лечителство се занимавали главно лечителите в манастирите и поради лошите условия на живот и многото епидемии, лечителското изкуство напреднало доста. Народните лечители лекували с билки, давали съвети за водолечение, използвали някои минерали и животински продукти, мед, восък и други, а нерядко лечението било съпътствано с мистични и религиозни ритуали.
Първият български лекар, получил образованието си на запад, е доктор Никола Савов Пикало (1792 - 1865 г). От времето на робството са известни 19 ръкописа на народни лекарственици от 18-19 век. Съставът на повечето от рецептите е от билки. Известен народен лечител през втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век е йеромонах Неофит Калчев, който издал книгата "Народен домашен лекар".
От времето след Освобождението изтъкнат представител на българската народна медицина е Иван Раев от село Шипка, Казанлъшко. Докато пътувал из страната, той обогатил знанията си и усвоил голяма част от народната мъдрост, свързана с билколечението в България. Известен в своя край като народен лечител, той създал оригиналното лечение на сънната болест с винен извлек от лудо биле, което е известно в цял свят под името "българско лечение".
Друг изтъкнат народен лечител е Петър Димков, роден в София, 1866 г. Неговите книги и най-вече "Българска народна медицина, природолечение и природосъобразен живот", актуална и до днес.
Билките в нашата история са били винаги ценни помощници на семейството, на хайдути, бунтовници и въстаници, на партизани и ятаци, на войници по време на война, имайки своето място наред със съвременнта медицина. Те са възпявани в народните песни, приказки и легенди. Народната медицина и билколечението в България са едно от най-големите богатства на народа.
В нашето съвремие билките и билколечението отново заеха своето място в медицинската наука. Фармацевтичната индустрия се занимава с отглеждането и преработката на билки и производството на лекарства, базирани на тях. Правят се много нови изследвания и проучвания на лечебни растения, базирани на постигнати резултати от народната медицина. Хората отново се връщат към „Аптеката под краката“.
Коментари