Има най-различни фактори, които водят до проява на афективно разстройство или т.н. разстройство на настроенията. Факторите могат да бъдат както генетични, така и психични или социални.
Въпреки че в различните части на света животът, който хората водят, е различен, честотата на проява на афективните разстройства е приблизително сходна за отделните държави. Според проучванията възможността даден човек да развие такова разстройство е около 1 на 5 души, като за заболеваемостта от депресия тя е 15%, а за биполярно разстройство – приблизително 2 %. Установено е, че жените страдат 2 пъти по-често от депресия отколкото мъжете.
От депресивно разстройство страда между 2% и 5% от населението, а от биполярно – от 0. 2% до 0. 5%. Установено е, че средната начална възраст на депресивното разстройство е 27 години. При биполярното разстройство тя е по-ранна, в повечето случаи заболяването се появява за първи път между 15- и 19-годишна възраст.
Според направените проучвания расовите и етническите различия не влияят върху разпространението на афективните разстройства, но е установено, че при бездомниците честотата на тези заболявания е 3-4 пъти по-голяма, а конкретно манията се среща около 18 пъти по-често отколкото при останалата част от населението.
Депресията се проявява по-често при безработни и самотноживеещи хора.
Генетични фактори
Известно е, че афективните разстройства се предават в поколенията. Причината за това не е само генетична. Разстройствата на настроенията се получават и от факта, че в едно семейство има наличие на редица споделени фактори като обща социална среда, заучено поведение, икономически недоимък и т.н., които водят до развитие на такъв вид заболявания.
При биполярното разтройство генетичният елемент има по-голямо влияние върху възможността за проява на заболяването – 76%, а при депресивното афективно разстройство то е приблизително 55%. Генетичният фактор оказва много по-силно въздействие при ранна проява на заболяването.
Генетичната предразположеност може да бъде изразена с цифри. Рискът от развитие на биполярно афективно разтройство в общия случай е около 2%, но при роднини от първа степен е 5% - 10%, при двуяйчни близнаци е 5% - 25%, а при еднояйчни близнаци е 40% - 70%. Това означава, че ако единият близнак страда от това заболяване, възможността другият също да се разболее е между 40% И 70%.
При рекурентната депресия рискът в общия случай е 5% - 10%, за роднини от първа степен е 10% - 20%, а за многозиготни близнаци – 15% - 25%.
Въпреки че генетичният фактор има решаваща роля при развитието на този тип заболявания, почти не се срещат случаи на типично унаследяване. Поради това може да се твърди, че за афективните разстройства най-точен е моделът на генетичния фактор и предела на развитие на заболяването.
Социални фактори
Обществото и средата, в която живеем, не са причинители, а по-скоро могат да бъдат определени като трибуна за развитието и проявата на афективното разстройство.
Сред най-важните рискови фактори за афективно разстройство са: загуба на партньор, развод, раздяла, тежко заболяване, непълноценни интимни отношения, загуба на майка преди навършването на 11-годишна възраст, приемане на някои лекарства – стероиди, барбитурати, контрацептиви, тежки житейски преживявания, злоупотреба с наркотици, социална изолация.
Най-рискови фактори за жените са: следродилният период, ниската степен на образование и непълноценният интимен живот, а за мъжете – лоши междуличностни отношения.
Смята се, че първата проява на афективното разстройство най-често е причинена от стресогенни събития, особено що се отнася до депресията, а всяка следваща проява по-рядко е предшествана от такива събития. Установено е, че стресът, който е отключил заболяването, причинява дълготрайни промени в мозъка, които излагат човека на повишен риск от последващи прояви на този тип заболяване.
