Логично е, че за да сме живи, трябва да имаме пулс. Според лекари – нормалните граници на сърдечната честота варират между 60 и 100 удара в минута. Когато пулсът ни е по-бавен, говорим за брадикардия, а когато е по-бърз – за тахикардия. През последните години обаче специалисти установяват по-конкретна връзка – между пулса и продължителността на живота.
Едно от последните проучвания сред мъже с пулс от 75 удара в минута показва, че този ритъм крие риск от преждевременна смърт, макар и той да попада в референтните граници, показващи, че сърцето ни е здраво. Периодът на изследването обхваща 21 години. И показва, че около 15 процента от мъжете с пулс от 75 удара в минута не доживяват 71-вия си рожден ден.
През 1993 година – годината, в която изследването започва, се е смятало, че такъв пулс удвоява вероятността да развием сърдечно-съдово заболяване в бъдеще.
Данните от друго изследване пък сочат, че пулс от около 60 удара е свързан с 44% по-нисък риск от проблеми в кардиоваскуларната система. Връзката – колкото по-бързо тупти мускулът, толкова по-голям е рискът от ранна смърт. Всеки удар в повече в рамките на минута води до 3% по-висок риск от сърдечни заболявания.
Според американски кардиолози, постепенното повишаване на сърдечната честота може да сочи към влошаване на здравето ни. Отчитат се и факторите, които карат пулса ни да се повишава – диабет, тютюнопушене, високо кръвно налягане, затлъстяване.
Не само бързият пулс създава проблеми обаче. Прекалено ниската сърдечна честота от около 40 удара в минута също може да индикира, че естественият ни пейсмейкър не работи правилно.
Лекарите все още не са сигурни до каква степен пулсът е пряко свързан със сърдечното здраве и дали връзката е директна – знае се, че увеличен или забавен ритъм може да сочи към проблем с щитовидната жлеза или бъбреците, а бързата честота може да насочва и към тревожност, депресия или панически атаки. Затова учените все още не са сигурни дали ритъмът на сърцето е пряко свързан с ранната смърт.
