Хроничният гноен отит е възпалителен процес в кухина на средното ухо, който има хроничен характер. Характеризира се с проводима или смесена загуба на слуха, подуване от ушния канал, болка и шум в ухото, понякога замаяност и главоболие.
Диагностицира се с отоскопия, слухови тестове, бактериологична култура на ушния секрет, рентгенови и томографски изследвания на темпоралната кост, анализ на вестибуларната функция и неврологичния статус на пациента.
Лечението може да е, както консервативно, така и хирургическо, ако това се налага.
Причини за хроничен гноен отит
Като правило възбудители на това заболяване са няколко патогенни микроорганизма. Най-често това са стафилококите и клебсиела, като в доста редки случаи това може да са и стрептококите. При пациентите, които страдат от това заболяване продължително време, заедно бактериалната флора често може да бъдат намери различни патогени или гъбички. Към основните причини за хроничен гноен отит може да причислим следните:
- липса на лечение и преминаването от остра в хронична форма на заболяването;
- травмите на ухото са другата възможна причина за развитието на хроничния отит. Развитието започва вследствие на инфекцията на тъпанчевата кухина в резултат на механичното нараняване на ухото, което е придружено и с увреждане на тъпанчевата мембрана;
- други заболявания на УНГ (уши, нос, гърло). В случая заболяването се дължи на нарушения на функцията на слуховата тръба при евстахит, аероотит, аденоиди или хроничен синузит.
За развитието на хроничния остър отит могат да способстват и различни имунодефицитни състояния (HIV, страничен ефект от лечението с цитостатици или рентгеновата терапия), ендокринопатия (хипотиреоидизъм, затлъстяване, захарен диабет) или нерационалната антибиотична терапия.
Симптоми на хроничен гноен отит
Основният симптом при това заболяване е гнойното течение от ухото, понижаването на слуха, шум в ушите и световъртеж. Нагнояването може да носи, както временен, така и постоянен характер. Когато отитът се обостря, тогава се увеличава съответно секрецията.
Ако в тъпанчевата кухина се наблюдава разрастване на гранулираната тъкан или полипи, тогава в гнойта може да има примеси на кръв. Характеризира се и с така наречената загуба на слуха от проводящ тип, тъй като е нарушена подвижността на слуховите костици. Въпреки това често хроничния гноен отит е придружен от смесена загуба на слуха.
Възникващите в резултат на това нарушения здравословни проблеми на слуховия анализатор, са причината за намаляването на циркулиращата кръв в каналите на ухото. Като следствие на това се получава продължително възпаление на слуховия орган и увреждането му с различни медиатори и токсични вещества, които се образуват по време на възпалителната реакция.
След това те проникват от тъпанчевата кухина във вътрешното ухо. Болковият синдром обикновено е умерен и възниква само в периодите, когато хроничния гноен отит се обостри.
Това състояние може да бъде предизвикано от остри респираторни заболявания, фарингит, ринит, ларингит, ангина, попадане на течност в ухото. В периодите на обостряне на заболяването се наблюдава също така повишена температура и усещане за пулсация в ухото.
В много напреднали случаи хроничния гноен отит дори може да доведе до значително разрушаване на костите и/или развитието на различни усложнения.
В този случай, за да се възстанови слуха (изцяло или частично) се налагат реконструктивни операции. За съжаление, ако не е предприето лечение, тогава може да се стигне дори до пълна загуба на слуха.
