Пеницилиновата алергия е реакция на имунната система при повторно въвеждане на антибиотици от групата на пеницилините. В този случай кожата (уртикария и оток на Quincke) и дихателните пътища (затруднено дишане, задушаване) са засегнати, като може да се развие анафилактичен шок, което е много опасно състояние и трябва да се действа веднага, за да не бъде фатален изходът.
Диагностиката на алергията към пеницилин се основава на подробното събиране на анамнеза, анализ на клиничните прояви на заболяването, направените проби за чувствителност към антибиотиците и лабораторните изследвания. Лечебните мероприятия включват в себе си въвеждането на адреналин, глюкокортикоиди, антихистамини, инфузионна терапия, възстановяване на дишането и кръвообращението.
Причини за пеницилиновата алергия
Съществуват няколко фактора на риска, които увеличават вероятността от развитието на алергия към пеницилина. Първо, това е наследствената предразположеност, например е установено, че повишената чувствителност на родителите към антибиотиците от рода на пеницилините увеличава риска в 15% от това и детето да има тази алергия.
При проведените имунологични изследвания може да се забележи, че са налични специални маркери, които свидетелстват за наличието от повишен риск за развитието на лекарствена алергия при дадения пациент. Второ, възрастта също оказва значение върху предразположеност за алергична реакция, като така тя се среща доста по-често при младите хора на възраст 20-45 години сравнение с малките деца и възрастните.
Рискът от развитието на пеницилиновата алергия се увеличава при наличието на някои съпътстващи заболявания: вродени и придобити имунодефицити, инфекциозна мононуклеоза, цитомегаловирусна инфекция, муковисцидоза, бронхиална астма, лимфоцитна левкемия, подагрозен артрит, както и прием на определени лекарства (например бета блокери).
Тежестта на алергичната реакция зависи от начина на въвеждането на медикамента, продължителността на приложение и какъв е бил интервала между отделните апликации с този антибиотик.
Това означава, че еднократното профилактично приложение на пеницилин (ампицилин) в следоперативния период в хирургическата практика е много по-малко вероятно да причини алергия, отколкото използването на антибиотици от тази група в достатъчно висока доза за дълго време. По-рядко медикаментът предизвиква алергия, ако е бил използван перорално, а по-често - местно или парентерално въвеждане.
Симптоми на пеницилиновата алергия
Тя най-често се съпровожда с развитието на разнообразни кожни прояви и най-вече с уртикария и оток на Квинке, по-рядко - папулозни и пустулозни обриви, явлението Артюс (появата на инфилтрати и абсцеси от алергичен характер на мястото на инжектиране на антибиотика), ексудативна еритема и еритродермия.
Понякога поради пеницилиновата алергия се развиват такива тежки кожни лезии като синдром на Лайл (булозни кожни лезии, епидермална некролиза, ерозии и язви на стомашно-чревния тракт и пикочно-половата система, тежка температура, интоксикация), серумна болест (поява на уртикария, оток на Квинке, силна болка в ставите и мускулите, подути лимфни възли, висока температура, увреждане на бъбреците, нервната система, кръвоносните съдове).
При пеницилиновата алергия се срещат прояви и от страна на дихателната система - алергичен риноконюнктивит, алвеолит, еозинофилен белодробен инфилтрат, бронхоспазъм. Може да се получи и увреждане на сърдечно-съдовата система (алергичен миокардит, васкулит), бъбреците (гломерулонефрит), хематопоезата (цитопения, хемолитична анемия, изолирана еозинофилия) и храносмилателната система (алергичен ентероколит, хепатит). Пеницилиновата алергия често може да се прояви с развитието на системни реакции - анафилактичен шок и анафилактоидни реакции.
Лечение, прогноза и профилактика на пеницилиновата алергия
Основните принципи на лечението се основават на бързото прекратяване на действието на антибиотика и спирането на въвеждането му в организма, купиране на симптомите, възстановяването на дихателните функции и кръвообращението при системните алергични реакции. След това се налага да се изключи приема на антибиотиците от групата на пеницилините и да се съобщава винаги за наличието на пеницилинова алергия при следващото постъпване в медицинско заведение.
Предвид преобладаващото развитие на острите системни алергични реакции прогнозата може да бъде много сериозна. Обратимостта на проявите и дългосрочните последици до голяма степен зависят от скоростта на медицинската помощ.
Като превантивна мярка се препоръчва внимателно да се проучи историята на пациента, преди да се предпишат антибиотици от групата на пеницилините. Ако настъпят най-малките промени в самочувствието и жизнените показатели на болния, е необходимо незабавно да спрете приема на лекарството и да се продължите с антиалергична терапия.
