Мака мака или за по-кратко - просто мака, представлява многогодишно растение, което може да бъде открито във високите гори на Перу и Боливия. Други популярни названия са майно, аяк чичира и южноамерикански женшен. Последното наименование е доста погрешно, тъй като двете са много далечни едно от друго.
Растението мака има ядивни части, които могат да се консумират от хора и животни. От тях се приготвят смески и напитки. Поколения перуански индианци са използвали растението и с други цели – като афродизиак и като активно средство срещу стреса.
Изследванията показват, че в мака се съдържа уникална комбинация от танини, стероли, алкалоиди и сапонини. Твърди се, че те притежават синергично действие. От растението се изолира и химикалът п-метоксибензил, който има свойствата на афродизиак.
При извличането на екстракт от растението се следят именно нивата на това вещество. Забелязват се и относителни нива на Бета-екдисон, ситостероли и стигмастероли, подобни на тези в левзеята. Въпреки това науката не е напълно сигурна в свойствата на мака като афродизиак.
До момента доказаните свойства на мака са няколко. Растението доказано подобрява оплодителните способности, като подобрява качеството на спермата. Освен това се наблюдава повишаване на либидото, като същевременно не влияе на хормоните. Това свойство е наблюдавано многократно, но механизмът все още не е изяснен.
Сред недоказаните свойства на мака са тонизиращото и антисептично действие. Някои изследвания показват, че приемът му подобрява настроението и дейността на ендокринната система. Предполага се, че влияе пряко върху потентността, като по този начин подобрява сексуалния живот. В някои случаи има естроген-подобно действие при жените.
Дозата мака, която е препоръчително да се приема, е 500 мг в таблетка сух екстракт от него. В Перу се препоръчва консумация на 6 до 10 таблетки сух екстракт - около 3 до 5 г на ден.