Сърцето представлява кух мускулест орган, изпълняващ ролята на помпа в сърдечно-съдовата система. Съставено е от дясна и лява половина, като всяка една от тях е съставена от камера и предсърдие.
Сърцето разполага с четири на брой клапи, а неговото ритмично съкращение се заражда и се координира от неговата проводна система. Именно това определя и сърдечната честота – честотата на пулса.
С честота на пулса се обозначава броя на ударите на сърцето в рамките на минута, като нормата за физически здрави индивид е между 60-100 удара за минута. Терминът брадикардия представлява забавена сърдечна честота, която е под 60 удара в минута. Според някои специалисти обаче за брадикардия може да се говори, когато сърдечната честота падне под 50 удара в минута.
Брадикардията засяга около 1 на 600 души и е най-разпространена при възрастни хора над 65 години. Еднакво засегнати са жените и мъжете. Голяма част от хората с брадикардия не усещат никакви симптоми, поради което се налага да приемат медикаменти, предотвратяващи евентуални усложнения, някои от които дори могат да бъдат фатални.
Брадикардията основно бива симптоматична и асимптоматична, като вторият вид обикновено не се подлага на лечение, защото е физиологично обусловена.
Рисковите фактори за поява на брадикардия са възраст над 70 години, излагане на токсини, наличие на инфекции в организма, сънна апнея, хипотиреоидизъм, преживян остър миокарден инфаркт.
Причини за брадикардия
Брадикардията се получава поради различни причини. Понякога се наблюдава при напълно здрави хора, които спортуват активно или дори се занимават професионално със спорт. Нормално при децата пулсът е по-висок – даже колкото по-малко е детето, толкова по-висок е пулсът му. Затова при малките децата и кърмачетата за брадикардия се говори, дори когато пулсът е под 100 удара в минута.
Възможно е брадикардията да се получи поради нередност в т.нар. възбудно-проводна сърдечна система, заради повреда в някой от нейните елементи – синусов възел, сноп на Хис, мрежа на Пуркиние, атрио-вентрикуларен възел. Подобен проблем по-често се наблюдава при по-възрастни хора и е задължително да се проведе съответното лечение. Заболяванията, които поразяват проводната система, са миокарден инфаркт, коронарна болест на сърцето, миокардит и ендокардит.
Други причини за брадикардията са хипотиреоидизъм (намалена функция на щитовидната жлеза) и хиперкалиемия. Понякога хипертонията (високо кръвно налягане) и някои хапчета за лечение на сърдечно-съдови заболявания да причинят необичайно нисък пулс.
Сърдечната патология е провокирана и от редки инфекциозни заболявания (лаймска болест, тиф), обструктивна жълтеница и други тежки състояния.
Някои външни причини също могат да причинят брадикардия – излагане на тежки метали, електролитни аномалии, ухапване от змии.
Симптоми при брадикардия
Най-характерните симптоми при брадикардията са лесна уморяемост, болки в гърдите, проблеми с концентрацията, усещане за прескачане на сърцето, обърканост и замайване, задух, синкоп, сериозни затруднения при извършване на физическа активност.
При наличие на няколко от гореизброените симптоми човекът трябва да потърси лекар, защото прекалено ниските нива на пулса могат да причинят припадъци, подобни на епилептичните.
Диагностициране на брадикардия
За да се постави диагнозата брадикардия, лекарят трябва да се запознае с оплакванията на своя пациент, след което да назначи някои изследвания и тестове. Брадикардията се доказва с електрокардиограма. Холтер на ритъма обаче е още по-точен метод, който дава информация за синусовите паузи. Холтерът се поставя на пациента за период от 24 часа, след което данните от него се тълкуват.
Други диагностични методи, които се използват, включват ехокардиография, стрес тест, сърдечни маркери, изследване на тироидната функция, измерване на нивата на серумен креатинин.
Брадикардията не заболяване, а възможен симптом за наличие на проблем. Затова всички тестове, които се провеждат, търсят данни за нарушения в сърдечната честота и техните причинители.
Лечение на брадикардия
Най-добрият начин за лечение на брадикардията е като се открие проблемът, който я причинява. Ако се установи, че пациентът страда от конкретно заболяване, като хипотиреоидизъм, медикаментозното лечение спомага за нормализирането на сърдечната активност.
Ако състоянието е по-тежко и не е възможно да се излекува с медикаменти, на пациента трябва да се постави пейсмейкър, чиято цел е проследяване на сърдечната честота и генериране на импулс в обем, нужен за поддържане на здравословен сърдечен ритъм.
Статията има информативен характер и не замества консултацията с лекар!
