Аутизъм е термин, който е познат на всеки, макар че същността на това състояние не е добре известна на широките кръгове от населението. Терминът се появява за първи път през 1968 година и най-напред състоянието е класифицирано като детска шизофрения или детска психоза, но тази дефиниция е търпяла много промени. Смята се, че трябва да се говори по-скоро за генерализирано разстройство на развитието, отколкото за едно конкретно заболяване.
Дефиниране на аутизма
Аутизмът е състояние, характеризиращо се с нарушение в развитието, което влияе върху способността за общуване и взаимодействие с околния свят. Проявите му се появяват още в ранно детство, преди 3-годишна възраст. За поставяне на диагноза се взимат симптомите от аутистичния спектър. По-големи деца, тийнейджъри и възрастни не развиват аутизъм.
Състоянието варира в широки граници - може да се прояви в лека степен или като тежко разстройство на развитието. Трудността се проявява при възприемането на околния свят, което върви със забавено интелектуално развитие.
Ранното поставяне на диагнозата, информираността за признаците и симптомите при тези нарушения е ключът към успеха за справяне с аутизма и облекчаване на социалната адаптация както на самия засегнат индивид, така и на близкия му кръг.
Първата важна информация е, че аутизмът не е заболяване, а състояние. В него влизат редица когнитивни разстройства, които имат различни проявления. Спектърът е изключително широк.
Описание на разстройствата от аутистичния спектър
Става дума за цяла група разстройства в развитието, съвкупност от различна симптоматика и нейните прояви, както и увреждания, които ги придружават. Към тази група спада и синдрома на Аспергер, който е част от спектъра, а не самостоятелна диагноза, каквато е бил в началото на установяването си. Ето какво представлява този тип аутизъм.
Синдром на Аспергер
От 2013 година това състояние е включено към психичните разстройства от аутистичния спектър. С названието, дадено по името на лекаря, описал го за първи път, се определя психично състояние, което се обуславя от сериозни трудности в социалната адаптация и невербалната комуникация и ограничени и повтарящи се модели на поведение. Засегнатите имат изявена физическа несръчност и атипична употреба на езика. Но това са надарени хора, които имат нужда от малко повече разбиране, за да проявят дарбите и възможностите, които притежават.
Хората със синдром на Аспергер имат силно задълбочен интерес към някоя област. Забележително креативни и интелигентни са, затова изследователите още в детството им ги наричат Малкия професор. Синдромът на Аспергер назовава високо функциониращия аутизъм. Уврежданието при този тип е свързано неотделимо със специалните дарби на индивида и създава хармонични личности. Много от гениалните творци в различни области на знанието и изкуството със световен принос принадлежат към този тип.
Атипичен аутизъм
Този особенвид аутизъм се проявява след 3-годишна възраст. Децата с този тип разстройство в развитието имат отлично логическо мислене, добро справяне с компютърните технологии, но аномалиите им се проявяват в разбирането за околния свят, мисленето и емоциите на другите.
Симптоми при аутизъм
Това състояние на практика е много променливо неврологично разстройство, което пречи основно на социалното взаимодействие на аутиста с другите хора и се характеризира с нарушения в комуникацията. Аутистите често се съсредоточават в един предмет, не са отзивчиви, не са способни да интерпретират социални сигнали от рода на тона на гласа, езика на тялото, понякога имат самонараняващо поведение. Те обичат уединението, съсредоточават се в определена дейност, която е натрапчиво повтаряна от тях, имат изключително силна памет, подвластни са на ехолокация, повтаряйки фрази или думи, които са чули, чувствителни са към дразнители, имат ограничен диапазон от интереси, отличават се с висока интелигентност.
Тежестта на симптомите варира в много широки граници и трудно се определя тежестта на изоставането. При някои проблемът е в общуването с другите, или липса на съпричастност, социално затваряне, понякога буйстват при изразяване на нуждите си - крещят или плачат. Най-често проявяваните симптоми са:
- Избягване на контакт с очите;
- Трудно разбиране на смисъла на чуждата реч;
- Не взаимодейства социално;
- Фокусиране върху една определена тема;
- Неразбиране на социалните знаци;
- Повтаряне на определени думи и фрази;
- Трудно заучаване на нови неща;
- Монотонна реч;
- Забавяне в развитието на речта;
- Проблем с комуникацията.
Диагностициране на аутизма
Диагнозата и клиничното проследяване на аутизма се прави чрез консултация със специалист психиатър. Няма точен тест за аутизма, но цялостната диагностична преценка е ключът към проблема в развитието. Изследването на зрението, провеждането на генетични и неврологични тестове също са част от диагностиката, която определя наличието на нарушения от спектъра.
Изследват се основно:
- Повтарящите се движения;
- Тенденциите към самонараняване;
- Нарушенията в съня;
- Социалната изолация;
- Използването на странни думи или фрази.
Причини за аутизъм
Засега е установена само една причина за аутизма. Но като се има предвид пораженията, нанесени на развитието на индивида, най-вероятно става въпрос за повече причини. Основно може да бъде посочена генетиката и околната среда като причинители на аутизъм.
Генетичен фактор
Няколко различни гена са причинители на тези разстройства. Мутациите в Х хромозомата е една от възможностите. Гените влияят и на развитието на мозъка и определят тежестта на симптомите.
Наличието на твърде голям брой синапси в мозъка също може да стане причина за аутизъм. По-големият обем мозък при други хора може да предизвика такива прояви.
Фактори от околната среда
Смята се, че фактори от околната среда също влияят на такъв развой на нещата като прекарана вирусна инфекция, лечение и усложнения по време на бременността, замърсяване на въздуха и други.
Терапия при аутизъм
Въпреки че се смята, че това разстройство е нелечимо, има терапевтични практики. Това са програми за терапия на поведението, за да се избегне антисоциално поведение. Използва се положителното усилване за развиване на социални умения и комуникация. Центровете за рехабилитация и интеграция също дават много добри резултати.
Медикаментозно лечение не се прилага с изключение на някои препарати за потискане на определена симптоматика.
Аутистите са изключително чувствителни към сетивни дразнители - звуци, светлина, вкусове, миризми. С помощта на сензорна терапия е възможна адаптация и намаляване на дефицитите в поведението.
Развитието на технологиите позволява да бъдат включени тези тихнологии за подобряване на функционалните им възможности.
Как се живее с аутизъм
Наличието на аутизъм не означава непременно невъзможност за самостоятелен живот. При леките и средно тежките случаи образованието е напълно постижима цел, включително висшето образование. Това дава възможност за работа и напълно самостоятелен живот.
Съвети към близките на аутистите
- Сетивата на човека с аутизъм не работят като при останалите хора, нямат синхрон. Обикновени звуци, гледки, докосвания се възприемат по друг начин и водят до различни реакции;
- Нуждата от ясни и прости указания не бива да се пренебрегва никога;
- Аутистите тълкуват езика буквално, те не разбират метафорите, идиомите, приемат всичко буквално;
- Езикът на тялото на аутиста често говори повече от него;
- Визуалните стимули са важни за тях;
- Трябва да се открие източника на изблиците и емоционалните разстройства;
- Нужно е търпение и безусловна любов за общуване с аутист.
Вижте още: Бебешките зъби могат да крият улики за бъдеща хиперактивност и аутизъм.
