Мозъкът и нервната система са най-сложните и чувствителни физиологични структури в човешкото тяло. Нуждаем се от здравословна балансирана диета и адекватно приемане на всички известни хранителни вещества, за да развием здрава нервна система преди раждането и да поддържаме деликатната мрежа от неврони по време на целия живот. Въпреки това ефектът от храненето върху мозъчната функция и здравето на централната нервна система (ЦНС) често се пренебрегвана.
Кои хранителни вещества са от съществено значение за нормалната функция на мозъка и ЦНС?
Всички познати хранителни вещества в нашия хранителен режим могат да повлияят на психологическото здраве. Ето кои са най-важните храни за нервната система:
Протеини и аминокиселини
Протеините и аминокиселините играят важна роля за нормалната мозъчна функция, особено преди раждането, когато концентрациите в кръвта на развиващия се плод трябва да бъдат три пъти по-големи, отколкото при майката. Също така основните химически вещества в мозъка и ЦНС - така наречените невротрансмитери, като допамин и серотонин - се произвеждат в телата ни от аминокиселини. Важно е развиващият се плод, новородените и малките деца да имат адекватно снабдяване с аминокиселини, които се набавят от протеини.
Ако сте бременна или кърмите, трябва да ядете протеинови храни с висока биологична стойност, т.е. тези протеини, които съдържат всички така наречени "есенциални" аминокиселини. Храните, които отговарят на тези изисквания са: месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти. Ако сте веган или строг вегетарианец, може да се наложи да вземете аминокиселинна добавка, за да сте сигурни, че вашето бебе получава достатъчно аминокиселини, за да развие нормален мозък и ЦНС.
Витамини
Витамини от група В са водоразтворими витамини, които играят важна роля за нервните и мозъчните функции. Ще разгледаме три основни витамина от тази група: тиамин, рибофлавин и ниацин.
Тиамин
Дефицитът на тиамин (витамин В1) може да попречи на производството на някои невротрансмитерни аминокиселини, както и метаболизма на глюкозата, към която мозъкът е силно чувствителен. Явно изразеният дефицит на витамин В1 причинява бери-бери, което се характеризира с оток, недостиг на въздух и сензорни нарушения с парализа. Мускулна слабост, раздразнителност, загуба на паметта, гърчове и трайно увреждане на мозъка също могат да се развият.
Понастоящем дефицитът на тиамин е рядък, но се появява при субклинични дефицити и някои състояния като алкохолизъм и епилепсия. Използването на определени диуретици може също да доведе до по-високи загуби на тиамин. Храни, богати на тиамин са: нерафинирани, нецелулозни или минимално преработени зърнени храни и зърна (кафяв ориз, пълнозърнест или кафяв хляб, пшеница. Органични меса (черен дроб, бъбреци) и свинско месо, ядки и бобови растения (сух фасул, грах и леща) също са богати на витамина.
Ниацин
Ниацин (никотинова киселина) е друг витамин от В-комплекс. Лекият дефицит на ниацин се свързва със слабост, тремор, тревожност, депресия и раздразнителност. При тежък дефицит на ниацин пациентът може да развие делириум, деменция и смърт. Лечение на сериозния дефицит на ниацин обикновено се извършва чрез B-комплекс инжекции или високи дози ниацин добавки.
Човешкото тяло е способно да произвежда ниацин от аминокиселината триптофан при адекватно приемане на висококачествени протеинови храни, както и от източници на ниацин, като: месо и непреработени зърнени храни и зърна, овес, кафяв ориз, пшеница, царевица.
Интересно е да се отбележи, че пелагра (дефицит на ниацин) е често срещана сред популациите, които ядат силно рафинирани зърнени култури, в комбинация с нисък прием на протеини и не се наблюдава в страни като Мексико, където царевицата е основен хранителен продукт.
Рибофлавин
Липсата на рибофлавин или витамин В2 може да доведе до забавен растеж на деца и бебета с типични симптоми като анемия, обрив около носа, пукнатини по външните ръбове на устата и червен, възпален език. Диетите с недостиг на рибофлавин или състояния като анорексия, малабсорбция, хроничен алкохолизъм и билиарна атрезия (стесняване или блокиране на жлъчния канал, водещи до жълтеница и смърт при новороденото), могат да причинят дефицит на рибофлавин.
Предполага се също, че има критичен период по време на развитието на храносмилателната система, когато недостигът от майчиното хранене може да причини трайно увреждане. Най-важните хранителни източници на рибофлавин са: млечни продукти - мляко, кисело мляко, сирене, месо, птици, риба, яйца, броколи, спанак и аспержи, зърнени храни и хляб. Макар дефицитът на рибофлавин да не е пряко свързан с неврологични отклонения и увреждания като тиамин и ниацин, анемията, свързана с липсата на В2, може да даде неврологични последствия.
В допълнение, витамините В-комплекс работят най-ефективно, когато приемът на всички тези витамини е на оптимално ниво. Следователно, лечението на дефицита на тиамин и ниацин обикновено включва и адекватно снабдяване с рибофлавин. Несъмнено храненето и нервната система са неразривно свързани, така че се старайте да се храните пълноценно и здравословно.
