Хората, които са се срещали в живота си със заекване, се познават отдалеч – те избягват да говорят много, предпочитат да не общуват с хора в непозната и чужда среда, с две думи - избягват стреса. Заекващите хора се въртят в омагьосан кръг – стресът е пречка да се изкажат гладко, а поради факта, че накъсват речта, те изпитват истински ужас.
В Древността се е смятало, че зли духове са в основата на заекването. През Средновековието въпросното състояние било лекувано с нагорещено желязо и билки.
Някои хирурзи дори прерязвали нервите и мускулите на езика и отстранявали сливиците, за да премахнат заекването. Естествено, нито един от тези варварски методи не постигал успех.
В днешно време проблемът със заекването се отстранява чрез програми за речева терапия. Те се прилагат от специалист - логопед, който заедно с пациента тренира умението му да говори гладко. Някои методи включват отпускане на челюстта, устните и езика и дишане с помощта на диафрагмата.
Заекващите хора се обучават как да поемат малко въздух с диафрагмата и да освобождават част от него непосредствено преди говоренето. Още един похват, който хората със заекване са насърчавани да усвоят, е удължаване на гласните и някои съгласни звукове. При по-напреднали пациенти, които успяват да говорят по–гладко, скоростта на говорене постепенно се увеличава.
Успехът на лечението зависи в огромна степен от възрастта, на която е диагностицирано затруднението с речта. Специалистите са категорични, че колкото по-рано се установи заекването, толкова по-голям е шансът за успех.
Логопедите се обединяват около тезата, че на шестата година е малко вероятно детето да преодолее заекването без речева терапия. От 20-те процента от децата, които продължават да заекват след като пораснат, около 60 до 80 процента извличат полза от речевата терапия.
Особено важна за заекващите, е те да намерят разбиране и подкрепа в околните. В случай че някой от вашето близко обкръжение, има проблем с гладкото изговаряне на думите, е необходимо да следвате тези златни правила:
1. Опитайте се да туширате стреса. Ако за заекващия темата не представлява тежест – може да го помолите да разкаже откога е с този проблем или каква е причината за състоянието му. Ако пациентът не желае да споделя подробности, е достатъчно да го уверите, че заекването му по никакъв начин няма да ви откаже от комуникация с него.
2. Намалете темпото на говорене при комуникация със заекващ събеседник. Бързото говорене напряга и натоварва, като създава отлична среда за проява на заекването. Не довършвайте изреченията, вместо човека, който не може да се изкаже гладко. Не го прекъсвайте и не го апострофирайте.
3. Не критикувайте пациенти със заекване, не ги поправяйте и не ги укорявайте. Демонстрирайте интерес към темата на разговор, а не на начина, по който тече комуникацията.
